Защо победи Тръмп – отговорът на теорията на перспективите

Автори

Ключови думи
теория на перспективите, ефект на отражението, избягване на загубата

Резюме
От позициите на поведенческия подход и теорията на перспективите статията предлага обяснение, защо понякога се избира алтернатива, която в сравнение с останалите възможности дава по-лош и по-несигурен очакван резултат. Примерът, който се анализира, е победата на Д. Тръмп на президентските избори в САЩ през 2016 г. Причините се намират в удачната стратегия на кандидата, която отчита поведенческите реакции на електората, и по-специално в подходящата комуникация с избирателите, в ефекта на отражението и избягването на загубата. Валидността на теорията на перспективите се търси не само в политическите избори, но и чрез редица собствени изследвания, проверяващи основните й допускания в българските условия. Дават се примери за приложения в други области.

JEL Класификатор: D03, D72
Кодове на научна квалификация: -
Страници: 14
Цена: 2 Точки

Още статии от този брой

  • Финансовата наука в променяща се Европа – предизвикателства и перспективи

    С отбелязването на 65-годишнината от създаването на първата българска академична катедра по финансови науки (7–8 април 2017 г.) в СА „Д. А. Ценов” – Свищов се даде достойна оценка и се откри дебат за съграденото през годините, предизвикателствата пред настоящето и перспективите за развитие в бъдещето. Проведената международна научнопрактическа ...

  • Кохезионната политика на Европейския съюз: еволюция, предизвикателства и перспективи

    Анализирано е историческото развитие на Кохезионната (Регионалната) политика на Европейския съюз. Очертани са основните предизвикателства и перспективи пред нея. Формулирани се препоръки за подобряването й в бъдеще....

  • Пазарът на труда на ЕС (разгледан през призмата на еластичностите)

    В настоящата разработка се дискутират и теоретичните парадигми, и приложенията на еластичностите на пазара на труда в рамките на Европейския съюз, състоящ се от 28 страни – членки. Разработката се базира на изследване (2014–2016), което е проведено от автора относно ефектите на трудовия пазар в рамките на ЕС-28, с основни репери – общите модели, ...