Алманах “Научни изследвания”

Още статии от този брой

• 

  МЛАДЕЖТА, УНИВЕРСИТЕТИТЕ И БИЗНЕСЪТ – КЛЮЧОВИ ПАРТНЬОРИ В ПОСТИГАНЕ НА ГЛОБАЛНИТЕ ЦЕЛИ ЗА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ

  Устойчивото развитие е гаранция срещу предизвикателствата в съвременния свят. Идеята не е нова, тя еволюира и е представена в началото на 21-и век от Цели на хилядолетието до 2015 г. и Цели за устойчиво развитие 2030 (ООН 2015 г.; 17 цели; 169 подцели; 193 държави). Програмата до 2030 г. (Agenda 2030) е първото споразумение, което предвижда ... Устойчивото развитие е гаранция срещу предизвикателствата в съвременния свят. Идеята не е нова, тя еволюира и е представена в началото на 21-и век от Цели на хилядолетието до 2015 г. и Цели за устойчиво развитие 2030 (ООН 2015 г.; 17 цели; 169 подцели; 193 държави). Програмата до 2030 г. (Agenda 2030) е първото споразумение, което предвижда всеобщи действия и засяга вътрешната политика на всички държави. На световни форуми през 2016 г. се декларира, че Глобалните цели за устойчиво развитие не са разпознати от всички заинтересовани страни. Дефинираните цели за устойчиво развитие и свързаните с тях под¬цели балансират три измерения  екологично, социално и икономическо в области като: бедност, неравенство, продоволствена сигурност, здраве, устойчиво потребление и производство, икономически растеж, заетост, инфраструктура, природоползване, климат, равенство между половете, мирни и приобщаващи общества. В реализиране на Глобалните цели за устойчиво развитие до 2030 г. особена роля се пада на образованието (Цел 4). Университетите се превръщат в мощни центрове, осигуряващи знания, умения и компетентност на младежта, като отговорни лидери в бъдещето. Образователните и научните центрове се превръщат в инкубатор на „знание“, необходимо за създаване на иновации, които да реализира бизнесът. В отговор на социалните, икономически, екологични и управленски предизвикателства пред обществото изследователският екип се насочи към ключовите партньорства в триадата „Младеж – Университети – Бизнес“ като инструмент в реализацията на Глобалните цели за устойчиво развитие.

• 

  ДОКЛАДВАНЕ НА КОРПОРАТИВНАТА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ

  Целта на настоящата студия е да представи резултатите от научно изследване, посветено на докладването на корпоративната социална отговорност. Обект на проучването са българските бизнес организации, а негов предмет – теоретичните аспекти на докладването на корпоративната социална отговорност и степента, в която българските предприятия използват ... Целта на настоящата студия е да представи резултатите от научно изследване, посветено на докладването на корпоративната социална отговорност. Обект на проучването са българските бизнес организации, а негов предмет – теоретичните аспекти на докладването на корпоративната социална отговорност и степента, в която българските предприятия използват възможностите на утвърдените структури за докладване на Глобалния договор на ООН и Глобалната инициатива за докладване. Реализирането на изследователската цел е свързано с осъществяването на следните задачи: проучване и анализ на съществуващите теоретични постановки и практически измерения на докладването на корпоративната социална отговорност и социалните доклади; проучване и анализ на Комюникетата за напредъка на Глобалния договор и Напътствията за докладва-не на Глобалната инициатива за докладване; анализ и оценка на степента, в която българските предприятия интегрират в своите управленски системи докладването на корпоративната социална отговорност чрез използване на утвърдени в глобален план структури. Основната научноизследователска теза, която се защитава, е, че много малък дял от българските предприятия докладват своята корпоративна социална отговорност чрез използване на Комюникетата за напредъка на Глобалния договор на ООН и Напътствията за докладване на Глобалната инициатива за докладване. Резултатите от проведеното емпирично проучване потвърждават възприетата теза и идентифицират наличието на съществени проблеми по отношение на докладването на корпоративната социална отговорност от българските бизнес организации.

• 

  АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

  Целта на настоящото изследване е да се разгледат и критично да се анализират концепциите, системите и инструментите за изграждане на административен капацитет и постигане на добро управление, както и да се представят от-делни аспекти на резултатите от емпирично проучване на капацитета на администрацията на изпълнителната власт в България. Задачите ... Целта на настоящото изследване е да се разгледат и критично да се анализират концепциите, системите и инструментите за изграждане на административен капацитет и постигане на добро управление, както и да се представят от-делни аспекти на резултатите от емпирично проучване на капацитета на администрацията на изпълнителната власт в България. Задачите на изследването са: 1) очертаване на понятията, принципите и тенденциите в развитието на модернизацията на администрацията и на доброто управление като ключови цели при подобряване на административния капацитет; 2) дефиниране и критичен анализ на концепциите и моделите за административен капацитет; 3) оценка на един от аспектите на капацитета  работните процеси в администрацията на изпълнителната власт в България. Изследователска теза: изясняването на терминологията, концепциите и моделите на функциониране на изпълнителната власт ще допринесе за разработване на адекватни инструменти за оценка и самооценка на капацитета на администрацията, което в дългосрочен план ще подпомогне подобряването на качеството на публичните услуги. В резултат на проучването са дефинирани и анализирани основните понятия и проблеми, свързани с концепциите, системите и инструментите за изграждане на административен капацитет и постигане на добро управление като база за разработване на методология за оценка на капацитета на администрацията на изпълнителната власт; изведени са ключови предизвикателства, свързани с работните процеси в администрацията, и са направени препоръки за преодоляването им.