Алманах “Научни изследвания”

Още статии от този брой

• 

  БАЛАНСОВИ ПОЗИЦИИ НА БНБ В УСЛОВИЯТА НА ЧЛЕНСТВО В ЕС

  Целта на изследването е да се установят спецификата (в условията на валутен борд), динамиката, трендът и рисковите параметри на балансовите позиции на БНБ с фокус върху корелацията на тези позиции с БВП на България. Специален акцент е поставен върху валутния риск при деноминираните в USD балансови позиции. Тезата тества наличието на пряка връзка ... Целта на изследването е да се установят спецификата (в условията на валутен борд), динамиката, трендът и рисковите параметри на балансовите позиции на БНБ с фокус върху корелацията на тези позиции с БВП на България. Специален акцент е поставен върху валутния риск при деноминираните в USD балансови позиции. Тезата тества наличието на пряка връзка между динамиката в балансовите позиции на БНБ и растежа на БВП, при отчитане на форсмажорни факторни въздействия. В студията са поставени следните задачи: първо, изследване философията и регулаторната рамка за структура на балансовите позиции на БНБ; изследване тенденциите и динамиката на балансовите позиции на БНБ за периода 2006-2018 г.; трето, изследване систематиката на валутния риск и неговия ефект върху балансовите позиции на БНБ; изследване на корелационните връзки и влиянието на пасивните върху активните позиции в баланса на БНБ. Аналитичните резултати потвърждават лидерски „рисков“ статут за позиция „Парични средства …“ (с 61,7% вариация) в актива и за позиция „Задължения към други депозанти“ в пасива (с 62,3% вариация). Финалният корелационен анализ на връзката между динамиката в пасивните позиции и тяхното влияние върху позициите в актива отрежда водещо място като фактор на позиция „Общо пасиви“. Влиянието на нейната динамика e най-силно върху „Инвестиции в ценни книжа“ с позитивна корелационна обвързаност от +0,76 и детерминираност на вариацията на резултата от фактора в мащаб от 57,9%.

• 

  ОРГАНИЗАЦИОННИ И СЧЕТОВОДНИ АСПЕКТИ НА БАНКОВАТА ГАРАНЦИЯ КАТО ФОРМА НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ

  Настоящата разработка си поставя за цел да анализира същността на банковата гаранция, като в хода на осъществяване на анализа се очертаят възможностите за приложението й в дейността на предприятията от нефинансовия сектор. В контекста на реализация на поставената цел авторовият екип си поставя следните задачи: да се проучи цената на банковата ... Настоящата разработка си поставя за цел да анализира същността на банковата гаранция, като в хода на осъществяване на анализа се очертаят възможностите за приложението й в дейността на предприятията от нефинансовия сектор. В контекста на реализация на поставената цел авторовият екип си поставя следните задачи: да се проучи цената на банковата гаранция като специфична финансова услуга; да се анализира договорът за банкова гаранция като основа на отношенията между предприятието‒наредител и кредитната институция‒гарант; да се изследва обезпечението за възстановяване на изплатените от банката‒гарант парични средства като необходимо условие за сключването на договор за банкова гаранция; да се разработят модели за счетоводно отчитане на договорите за банкова гаранция в практиката на предприятията‒наредители. Изследователският екип се обединява около тезата, че: банковата гаранция е надежден инструмент с все по-широко приложение в дейността на нефинансовите предприятия, в т.ч. като средство за обезпечаване уреждането на вземанията и задълженията, произтичащи от търговски сделки и като необходимо условие, изисквано по нормативен път. С ключово значение за счетоводното отчитане на договорите за банкова гаранция в предприятията‒наредители е видът на предоставеното обезпечение. Изводите, до които се достига, e, че банковата гаранция е надежден инструмент за обезпечаване на произтичащите от търговски сделки вземания и задължения и могат да послужат: за подобряване организацията и счетоводното отчитане на договорите за банкова гаранция, като следва да бъде съобразен видът на предоставеното обезпечение и разработената счетоводна политика за осигуряване достоверното им представяне в годишния финансов отчет на предприятието–наредител.

• 

  ВЛИЯНИЕ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НЕОБХОДИМИЯ РАЗМЕР НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ РЕЗЕРВИ ПО ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ

  Проблемите, възникнали вследствие последната световна финансова и икономическа криза, доведоха до преосмисляне на много текстове както в местните законодателства, така и на общностно ниво. Постепенно бяха въведени нови правила и регулации, касаещи всички стопански субекти, опериращи на територията на Европейския съюз. Въвеждането на въпросните ... Проблемите, възникнали вследствие последната световна финансова и икономическа криза, доведоха до преосмисляне на много текстове както в местните законодателства, така и на общностно ниво. Постепенно бяха въведени нови правила и регулации, касаещи всички стопански субекти, опериращи на територията на Европейския съюз. Въвеждането на въпросните регулации в сферата на застраховането се свързват с приемането на Директивата „Платежоспособност II“. Имплементирането на директивата в българското законодателство стана с приемането на нов Кодекс за застраховането, действащ от 01.01.2016 г. и Наредба № 53 на Комисията за финансов надзор, влязла в сила на 19.01.2017 г., с която се определят редът и начинът на заделяне на технически резерви от застрахователите, работещи на българския застрахователен пазар. В настоящото изследване се прави оценка на влиянието, което нормативната уредба има при определяне на техническите резерви на застрахователните дружества, предлагащи застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Очертани са възникналите проблеми, с които застрахователите трябва да се справят, и ефектът, който ползваните методи за изчисление на необходимия размер на техническите резерви има върху баланса на застрахователното дружество. Изследването показа, че съществуват различия в методиките, описани в Директивата „Платежоспособност II“ и Наредба № 53 на Комисията за финансов надзор. Те засягат оценката на активите и пасивите на застрахователните дружества, признаването на паричните потоци и третирането на застрахователните приходи и разходи. Затова са необходими законодателни промени, които да синхронизират в по-голяма степен изискванията на българската нормативна уредба с европейската Директива „Платежоспособност II“, с оглед възможностите за оптимизиране размера на заделяните от застрахователите технически резерви по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.