Алманах “Научни изследвания”

Още статии от този брой

• 

  ЛИЗИНГОВИТЕ ДОГОВОРИ ВЪВ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛИТЕ СЪГЛАСНО МСФО 16 ЛИЗИНГ

  Основно изискване във финансовите отчети е да се представя достоверно информацията за техните елементи. Това съответно се отнася и до финансовата информация, касаеща лизинга. След приемането на МСФО 16 Лизинг и влизането му в сила от 1 януари 2019 г. е от особено значение познаването и прилагането на неговите изисквания. Промените, залегнали в ... Основно изискване във финансовите отчети е да се представя достоверно информацията за техните елементи. Това съответно се отнася и до финансовата информация, касаеща лизинга. След приемането на МСФО 16 Лизинг и влизането му в сила от 1 януари 2019 г. е от особено значение познаването и прилагането на неговите изисквания. Промените, залегнали в този стандарт, засягат преди всичко отчитането на лизинговите договори и тяхното представяне във финансовите отчети на лизингополучателя. Изследователската цел се свежда до представянето на основните мо-менти при прилагането на МСФО 16 Лизинг в отчетите на лизингополучателите. За нейното постигане в студията се поставят следните задачи: изясняване необходимостта от нов счетоводен стандарт за лизинга; очертаване на целта и обхвата на стандарта; установяване правото на лизинг и неговото отграничаване от услугите; и счетоводното отчитане, представянето и оповестяването във финансовите отчети на лизингополучателя. Изследването и изясняването на основните моменти от МСФО 16 Лизинг е свързано с тезата, че доброто им е познаване е предпоставка за правилното им счетоводно отчитане и представяне във финансовите отчети, а оттам и повишаването на тяхната достоверност и прозрачност. Резултатите, постигнати в хода на изследователския процес, имат предимно практикоприложен характер и могат да се използват при прилагането на този нов за българската счетоводна практика счетоводен стандарт.

• 

  ВЛИЯНИЕ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НЕОБХОДИМИЯ РАЗМЕР НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ РЕЗЕРВИ ПО ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ

  Проблемите, възникнали вследствие последната световна финансова и икономическа криза, доведоха до преосмисляне на много текстове както в местните законодателства, така и на общностно ниво. Постепенно бяха въведени нови правила и регулации, касаещи всички стопански субекти, опериращи на територията на Европейския съюз. Въвеждането на въпросните ... Проблемите, възникнали вследствие последната световна финансова и икономическа криза, доведоха до преосмисляне на много текстове както в местните законодателства, така и на общностно ниво. Постепенно бяха въведени нови правила и регулации, касаещи всички стопански субекти, опериращи на територията на Европейския съюз. Въвеждането на въпросните регулации в сферата на застраховането се свързват с приемането на Директивата „Платежоспособност II“. Имплементирането на директивата в българското законодателство стана с приемането на нов Кодекс за застраховането, действащ от 01.01.2016 г. и Наредба № 53 на Комисията за финансов надзор, влязла в сила на 19.01.2017 г., с която се определят редът и начинът на заделяне на технически резерви от застрахователите, работещи на българския застрахователен пазар. В настоящото изследване се прави оценка на влиянието, което нормативната уредба има при определяне на техническите резерви на застрахователните дружества, предлагащи застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Очертани са възникналите проблеми, с които застрахователите трябва да се справят, и ефектът, който ползваните методи за изчисление на необходимия размер на техническите резерви има върху баланса на застрахователното дружество. Изследването показа, че съществуват различия в методиките, описани в Директивата „Платежоспособност II“ и Наредба № 53 на Комисията за финансов надзор. Те засягат оценката на активите и пасивите на застрахователните дружества, признаването на паричните потоци и третирането на застрахователните приходи и разходи. Затова са необходими законодателни промени, които да синхронизират в по-голяма степен изискванията на българската нормативна уредба с европейската Директива „Платежоспособност II“, с оглед възможностите за оптимизиране размера на заделяните от застрахователите технически резерви по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

• 

  ЛЕТОПИС: 65 ГОДИНИ ФАКУЛТЕТ „ФИНАНСИ“ И ФАКУЛТЕТ „СТОПАНСКА ОТЧЕТНОСТ“

  През януари 1952 г. Висшето училище за стопански и социални науки (ВУССН) - Свищов се преименува във Висш финансово-стопански институт (ВФСИ). Въз основа на съществуващите специалности се формират два отдела – Финансово-стопански и Счетоводно-статистически. С Указ № 289 от 20 август 1953 г. Президиумът на Народното събрание разпределя и прегрупира ... През януари 1952 г. Висшето училище за стопански и социални науки (ВУССН) - Свищов се преименува във Висш финансово-стопански институт (ВФСИ). Въз основа на съществуващите специалности се формират два отдела – Финансово-стопански и Счетоводно-статистически. С Указ № 289 от 20 август 1953 г. Президиумът на Народното събрание разпределя и прегрупира специалностите на ВФСИ „Д. А. Ценов”, считано от 1 септември 1953 г., в два факултета - Финансово-статистически и Счетоводен. През годините ръководствата променят имената на факултетите – последователно от Финансово-статистически (1953 г.) на Финансово-икономически (1973 г.) до Финансов факултет (1993 г.), съответно – от Счетоводен (1953 г.) на Отчетно-икономически (1973 г.) до факултет „Стопанска отчетност“ (1993 г.).