Алманах “Научни изследвания”

Още статии от този брой

• 

  БАЛАНСОВИ ПОЗИЦИИ НА БНБ В УСЛОВИЯТА НА ЧЛЕНСТВО В ЕС

  Целта на изследването е да се установят спецификата (в условията на валутен борд), динамиката, трендът и рисковите параметри на балансовите позиции на БНБ с фокус върху корелацията на тези позиции с БВП на България. Специален акцент е поставен върху валутния риск при деноминираните в USD балансови позиции. Тезата тества наличието на пряка връзка ... Целта на изследването е да се установят спецификата (в условията на валутен борд), динамиката, трендът и рисковите параметри на балансовите позиции на БНБ с фокус върху корелацията на тези позиции с БВП на България. Специален акцент е поставен върху валутния риск при деноминираните в USD балансови позиции. Тезата тества наличието на пряка връзка между динамиката в балансовите позиции на БНБ и растежа на БВП, при отчитане на форсмажорни факторни въздействия. В студията са поставени следните задачи: първо, изследване философията и регулаторната рамка за структура на балансовите позиции на БНБ; изследване тенденциите и динамиката на балансовите позиции на БНБ за периода 2006-2018 г.; трето, изследване систематиката на валутния риск и неговия ефект върху балансовите позиции на БНБ; изследване на корелационните връзки и влиянието на пасивните върху активните позиции в баланса на БНБ. Аналитичните резултати потвърждават лидерски „рисков“ статут за позиция „Парични средства …“ (с 61,7% вариация) в актива и за позиция „Задължения към други депозанти“ в пасива (с 62,3% вариация). Финалният корелационен анализ на връзката между динамиката в пасивните позиции и тяхното влияние върху позициите в актива отрежда водещо място като фактор на позиция „Общо пасиви“. Влиянието на нейната динамика e най-силно върху „Инвестиции в ценни книжа“ с позитивна корелационна обвързаност от +0,76 и детерминираност на вариацията на резултата от фактора в мащаб от 57,9%.

• 

  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ В Р БЪЛГАРИЯ

  Произходът на стоките следва да се разглежда като сложна икономическа категория, която от митническа гледна точка предопределя наличието на специфични насоки за осъществяване на контрол. Многообразието от споразумения за свободна търговия между ЕС и трети страни въвежда редица условия, изпълнението на които трябва да бъде удостоверявано от ... Произходът на стоките следва да се разглежда като сложна икономическа категория, която от митническа гледна точка предопределя наличието на специфични насоки за осъществяване на контрол. Многообразието от споразумения за свободна търговия между ЕС и трети страни въвежда редица условия, изпълнението на които трябва да бъде удостоверявано от митническите органи. Това налага необходимостта от наличието на ясни технологични разпоредби за издаване на доказателства за произход от Съюза и за проверка на представени такива от страни‒бенефициенти. Цел на разработка е да се изследват приложимите на ниво ЕС споразумения за свободна търговия с трети страни от гледна точка приложението им у нас и на тази база да се обосноват и изведат особеностите на митническите формалности по отношение произхода на стоките. Задачите, които са изпълнени за постигането на дефинираната цел, са: 1. Представяне на сключените от ЕС споразумения за свободна търговия с трети страни и извеждане на значението им; 2. Представяне приложението на европейските споразумения за свободна търговия от позицията на Р България; 3. Разглеждане на особеностите на основните митнически процедури, обхващащи контрола върху произхода на стоките. Основната изследователска теза е, че приложението на споразуменията за свободна търговия и свързаният с тях произход на стоките са основен обект на митнически контрол и като такъв оказват съществено влияние върху външнотърговските връзки на страната ни. В резултат на изследването е обосновано значението на сключените от ЕС споразумения за свободна търговия с трети страни от позицията на осъществявания в РБългария митнически контрол. Анализирани са външнотърговските отношения на страната ни и са направени изводи относно степента, в която българският бизнес се възползва от възможните митнически преференции на база произхода на стоките.

• 

  РАЗВИТИЕ КЛОНОВАТА МРЕЖА НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ – КРИТИЧЕН АНАЛИЗ НА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА

  В студията се изследва развитието на клоновата мрежа на Търговските банки като съществена част от банковата система. Във фокуса на анализа е тезата за пряката връзка между експанзията в клоновата мрежа на търговските банки и влиянието на четири ключови фактора: динамиката в икономическия цикъл на развитие на глобално, национално и регионално ниво; ... В студията се изследва развитието на клоновата мрежа на Търговските банки като съществена част от банковата система. Във фокуса на анализа е тезата за пряката връзка между експанзията в клоновата мрежа на търговските банки и влиянието на четири ключови фактора: динамиката в икономическия цикъл на развитие на глобално, национално и регионално ниво; процесите на консолидация и конкуренция в банковата система; развитието на информационните технологии и електронното банкиране; форсмажорни обстоятелства, породени от налагане на ограничителни мерки от страна на БНБ към поднадзорните й лица – търговските банки, вкл. процедури по банкова несъстоятелност. Целта на студията е да представи проблемно ориентирана гледна точка за оценка на факторите, влияещи върху решенията за динамиката в клоновата мрежа на търговските банки като цяло и по отделни търговски банки вчастност. Изследването е структурирано в следните основни части: първо, критичен преглед на нормативната уредба и съвременните научни изследвания в областта на банковата администрация и развитието на клоновата мрежа на търговските банки, включително систематизация на факторите за вземане на управленски решения, свързани в клоновата мрежа на търговските бан¬ки в посока – експанзия, запазване и/или редуциране; второ, исторически и емпирико-приложен анализ на динамиката в лицензираните банкови институции и тяхното позициониране на конкурентния банков пазар в България; трето, анализ на финансовите показатели за банковата система и свързаните с това тенденции в развитието на клоновата мрежа на търговските банки в България и тяхната кадрова осигуреност. В резултат на изследването се потвърждава с емпирични данни за българския банков пазар, че след 1989 г. динамиката в клоновата мрежа се дължи първоначално на динамиката в създаването, сливането и ликвидирането на банкови институции. В периода на членство в ЕС този процес е базиран основно на развитите в тезата ключови фактори с приоритет на регионалното търсене и предлагане на банкови услуги. В двете водещи банки, по отношение на показателите численост на банковия персонал, брой клонове и персонал за един клон за двете водещи български банки анализът извежда следните резултати: 3049 души, заети в 173 клона при среден числен състав от 17,6 души на банков клон за Уникредит Булбанк (при данни, отчитащи и централно управление) и респ. в системата на банка ДСК – 4115 души при средно 355 клона и 11,6 служители на банков клон.