ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПАЗАРНИТЕ, ЧАСТНИТЕ, КОЛЕКТИВНИТЕ И ХИБРИДНИТЕ ФОРМИ НА УПРАВЛЕНИЕ ВЪРХУ АГРАРНАТА УСТОЙЧИВОСТ В БЪЛГАРИЯ

Автори

Ключови думи
аграрно управление, устойчивост, пазарни, частни, колективни, хибридни форми.

Резюме
Специфичната система на управление (governance) в отделните страни, райони, отрасли и т.н. е фактор, който в голяма степен (пре)определя скоростта и типа на социално-икономическото развитие. Въпреки голямата си теоретична и практическа значимост, в България и другите страни от Източна Европа, има малко на брой емпирични изследвания на доминиращите управленчески структури в селското стопанство и на тяхното въздействие върху аграрната устойчивост. Целта на тази студия е да адаптира интердисциплинарната Нова институционална икономика и да направи оценка на въздействието на многообразните пазарни, частни, колективни, обществени и хибридни форми на управление върху аграрната устойчивост в настоящия етап от развитие на страната. Първо се представя методологията на изследването. След това се идентифицират типичните управленчески форми в българските ферми от различен юридически тип, размери, специализация, екологическо и географско месторазположение и се оценява тяхното влияние върху аграрната устойчивост и нейните икономически, социален и екологически стълбове. В заключение се дават препоръки за по-нататъшни изследвания, за подобряване на обществените политики и на частните управленческите стратегии. Земеделските производители използват доста различна комбинация от ефективни пазарни, частни, колективни и хибридни форми на управление на своята дейност и взаимоотношения. Факторите и формите, които в най-голяма степен допринасят за подобряване на аграрната устойчивост, на настоящия етап са: убедеността и инициативите на менажерите, стопанските ресурси и иновационен потенциал, стратегия за печалби и изгоди в близко бъдеще, равнище и динамика на пазарните цени, субсидиране от ЕС на база използвана земя и неформалните споразумения. Изследванията на отношенията между управленческата структура и аграрната устойчивост следва да продължат чрез подобряване на представителността и спектъра на специфичните управленчески форми, използван от фермите от различен тип, а така също оценка на въздействието на институциите върху аграрната устойчивост и влиянието на управлението на различните йерархически нива. Последното обаче изисква нов тип микро- и макроданни и тясно сътрудничество между заинтересованите страни.

JEL Класификатор: Q13, Q12, L22, L33, L51.
Кодове на научна квалификация:
Страници: 46
Цена: 2 Точки

Още статии от този брой

  • МОДЕРНИЗИРАНЕ НА ТРАНСПОРТНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ В ПОСОКА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА

    В концептуален и съвременен аспект са представени обхватът, ролята и природата на взаимовръзката туризъм транспорт и влиянието й върху развитието на дестинациите. Анализирана е оценката за качеството на различните видове транспортна инфраструктура в България в сравнение с оценките на страните преки конкуренти в туризма. Аргументирана е ...

  • ТЕРИТОРИАЛНИ РАЗЛИЧИЯ В МАТЕРИАЛНИЯ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (2010–2017 Г.)

    В статията се изследват териториалните различия на жизнения стандарт на равнище райони и области. Жизненият стандарт се дефинира и оценява от позициите на материалните условия на живот, които включват множество показатели, обединени в три тематични области: икономическо развитие, доходи и потребление, неравенство и бедност. За оценяването на ...

  • ИЗ ИСТОРИЯТА НА ТЪРГОВИЯТА И БАНКОВОТО ДЕЛО В СВИЩОВ. ТЪРГОВСКО-БАНКЕРСКИ (САРАФСКИ) ФИРМИ И БАНКЕРСКИ КЪЩИ И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА ГРАДСКОТО СТОПАНСТВО (1878-1912 г.)

    Въз основа на неизползвани досега източници, главно от архивен характер, периодичния печат и други информационни издания, в студията се прави преглед на стопанския живот на Свищов в периода 1878-1912 г., като акцентът пада върху развитието на търговията. На този фон се разглежда въпросът за пренасочване на търговския капитал към банкерството. ...