Година 2020, Брой 3

Дата на издаване

15.9.2020 г.

Съдържание

  • Аглика Кънева
    Анализ на показателите за рентабилност и показатели за оценяване на качеството на активите на банките в България през периода 2007 – 2018 г.
    JEL: G210
    Резюме: Публикацията е посветена на възвръщаемостта на банките в България - печалба след данъчно облагане, възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемост на активите. Разгледано е и изменението на показатели за оценяване качеството на... Публикацията е посветена на възвръщаемостта на банките в България - печалба след данъчно облагане, възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемост на активите. Разгледано е и изменението на показатели за оценяване качеството на банковите активи като рискови експозиции на банките и обезценки по кредити в банките, които също както показателите за възвръщаемост силно се влияят от финансовата криза.
  • Иван Ангелов
    Въздействие на Индустрия 4.0 върху факторите за привличане на преки чуждестранни инвестиции
    Резюме: Тенденцията към засилваща се дигитализация, автоматизация и роботизация на редица отрасли от икономиката рефлектира върху различни аспекти от международните бизнес отношения. В настоящата разработка се изследва въздействието на... Тенденцията към засилваща се дигитализация, автоматизация и роботизация на редица отрасли от икономиката рефлектира върху различни аспекти от международните бизнес отношения. В настоящата разработка се изследва въздействието на зараждащата се четвърта индустриална революция върху процесите по привличане и реализация на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Проучени са характерните особености на Индустрия 4.0 (И4.0), като се акцентира върху значението им за различните заинтересовани страни в процесите по осъществяване на ПЧИ. Основният проблем, засегнат в статията, е свързан с изменението на приоритетните фактори за привличане на ПЧИ, което се очаква да настъпи в резултат от индустриалната революция. Изследването на насоките, в които се променят ключовите фактори, определящи привлекателността за международните капиталови потоци установява, че следва да очакваме преориентиране в приоритетите на заинтересованите страни от ПЧИ, но не и спад в активността на капитала.
  • Теодора Петрова, Живо Петров
    Стратегически потенциал и общоевропейски проекти за сътрудничество на Европейската агенция за отбрана
    JEL: O22
    Резюме: Европейската агенция за отбрана е ключовата институция на Европейския съюз в прилагането на мерки за осигуряване на ресурси за общата политика за сигурност и отбрана. Агенцията си постави цели в областта на разработването на военна... Европейската агенция за отбрана е ключовата институция на Европейския съюз в прилагането на мерки за осигуряване на ресурси за общата политика за сигурност и отбрана. Агенцията си постави цели в областта на разработването на военна ресурсна база, отбранителни изследвания и разработки, проекти за общоевропейско сътрудничество за въоръжение, укрепване на индустриалната и технологична база и като основна насока - създаване на общ конкурентен пазар на военни продукти и продукти с двойна употреба. През последните години агенцията успя да стартира и частично реализира редица общоевропейски проекти, насочени към опростяване на хармонизирането на стандартите и достъпността на пазарите на отбранителната промишленост за европейските производители.
  • Борислав Бойчев Боев
    Ядрената енергетика и преходът към нискоемисионно електропроизводство
    JEL: Q40, Q48
    Резюме: Настоящата статия изследва националните и европейските планове за развитие на енергетиката в контекста на прехода към нискоемисионна икономика. Представени са текущата структура на електроенергийната система (ЕЕС) на страната,... Настоящата статия изследва националните и европейските планове за развитие на енергетиката в контекста на прехода към нискоемисионна икономика. Представени са текущата структура на електроенергийната система (ЕЕС) на страната, основните цели в националния стратегически документ за развитието на енергетиката „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030“ и пакетът от мерки „Чиста енергия за всички европейци“. Същевременно са идентифицирани основните предизвикателства, с които България ще се сблъска при извеждането от експлоатация на въглеродно-интензивните електропроизводства (най-вече въглищните централи) и изграждането на заместващ капацитет. В този контекст, в статията са изтъкнати основните предимства на ядрената енергия като сигурен, надежден, устойчив и нискоемисионен енергиен източник и са дадени конкретни насоки за включването ѝ в предстоящата трансформация на електроенергийната система на страната.