Година 2022, Брой 2
Дата на издаване29.7.2022 г.
Съдържание
-
Храбрин Башев
Управленчески форми за снабдяване на агроекосистемни услуги от земеделските стопанства в БългарияРезюме: Въпреки растящите екологични проблеми и нарастващите публични и частни интереси, научните изследвания за управление на агроекосистемните услуги са в началния етап. Тази статия адаптира новата интердисциплинарна икономика и... Въпреки растящите екологични проблеми и нарастващите публични и частни интереси, научните изследвания за управление на агроекосистемните услуги са в началния етап. Тази статия адаптира новата интердисциплинарна икономика и идентифицира и оценява разнообразните частни, пазарни, колективни и обществени форми на управление на екосистемните услуги прилагани от българските ферми. Проучването установи, че фермите в страната използват голямо разнообразие от частни, пазарни, колективни и обществени форми за управление на селскостопанската дейност, свързани с агроекосистемните услуги. Съществува значителна диференциация на използваните управленски форми в зависимост от вида на екосистемните услуги и специализацията на земеделските стопанства. Управлението на агроекосистемните услуги е свързано със значително увеличение на производствените и транзакционни разходи на участващите ферми, както и с големи социално-икономически и екологични ефекти за стопанствата и други страни. Фактори, които стимулират най-вече дейността на българските производители за защита на агроекосистемите и техните услуги са: участие в програми за обществена подкрепа, достъп до съвети на фермерите, професионално обучение, налична информация и иновации, получени директни субсидии, лично убеждение и удовлетворение, положителен опит на други - дългосрочни и непосредствени ползи за фермата и интеграция с доставчици, купувачи и преработватели. Предложената холистична рамка за анализ на системата за управление на агроекосистемните услуги трябва да бъде разширена и подобрена и по-широко и периодично прилагана в бъдеще. -
Моханад Файиз Ал Дуайкат, Мажди Уаел Алкабаджи, Осман Хюсеин Отман Отман
До каква степен йорданските търговски банки разчитат на електронното разкриване на счетоводна информация за рационализиране на кредитните си решения в светлината на корона кризатаКлючови думи: йордански търговски банки, електронно оповестяване, счетоводна информация, кредитни решения, корона кризаРезюме: Това изследване има за цел да установи до каква степен йорданските търговски банки зависят от електронното разкриване на счетоводна информация, за да рационализират своите кредитни решения в светлината на кризата с коронавируса.... Това изследване има за цел да установи до каква степен йорданските търговски банки зависят от електронното разкриване на счетоводна информация, за да рационализират своите кредитни решения в светлината на кризата с коронавируса. Проучването включва всички (23) йордански търговски банки, а извадката се състои от (81) респонденти - кредитни служители и служители в кредитните отдели в тези банки. В проучването се стига до заключението, че йорданските търговски банки разчитат на електронно оповестяване на отчета за финансовото състояние, отчета за приходите и разходите, отчета на паричните потоци и отчета за собствения капитал, за да рационализират своите кредитни решения в светлината на кризата с коронавируса. Препоръчва се йорданските търговски банки да обърнат повече внимание на извеждане на данни в отчета за финансовото състояние, в който счетоводната информация се разкрива по електронен път на базата на текущо начисляване, и да представят основните групи фирмени сметки и задълженията към кредиторите и собствениците. -
Йордан Йорданов
Възможности за усъвършенстване на социалната политика по енергийна бедност в България в контекста на прехода към зелена икономикаРезюме: Енергийната бедност е едно от значимите съвременни предизвикателства, а политиките по нейното ограничаване и контролиране са една от основните цели на европейската общност по пътя ѝ към зелена икономика. Над 96 милиона... Енергийната бедност е едно от значимите съвременни предизвикателства, а политиките по нейното ограничаване и контролиране са една от основните цели на европейската общност по пътя ѝ към зелена икономика. Над 96 милиона европейци са изложени на риск от бедност и социално изключване, като в същото време 57 милиона не могат да отопляват домовете си през зимата. България е страната с най-висок дял на бедните и застрашени от бедност, в това число и енергийно зависими домакинства, което се потвърждава и от стойностите на Индекса на енергийна бедност, по който страната ни е с най-лошите показатели сред държавите-членки на ЕС. Настоящата разработка насочва вниманието към специфичните особености на енергийната бедност, разглеждана на фона на общоприетото разбиране за социална бедност, към възможностите за промяна на модела за определяне на кръга на енергийно бедните лица и домакинства у нас и към извеждането на комплекс от предложения за ограничаване и контролиране на енергийната бедност, надграждащи пасивното целево енергийно подпомагане за отопление и възприемани като насока за развитие и усъвършенстване на социалната политика в областта на социалното подпомагане в България. -
Бранимира Колева
Аналитичните процедури като средство за оптимизиране на одиторската работаJEL: М42Ключови думи: независим финансов одит, аналитични процедури, одиторски доказателства, качество на одит, одиторска ефективност, ефективност, грешки, измамаРезюме: В литературата, посветена на одита се срещат много определения за неговата същност. Като цяло всички се свеждат до акцентиране на резултата на одита, а именно установяване на съответствие на финансовите отчети със счетоводните... В литературата, посветена на одита се срещат много определения за неговата същност. Като цяло всички се свеждат до акцентиране на резултата на одита, а именно установяване на съответствие на финансовите отчети със счетоводните стандарти. Одитът е независима проверка и одиторът поема отговорност да изрази вярно и честно мнение по отношение на финансовите отчети в полза на обществото. За да се получи качествен одит е необходимо обективно събиране и оценяване на получените доказателства за икономическите действия и събития. Но одиторът работи с ограничено време за обработване на огромен обем информация, затова работата му по отношение на качество и време може да се оптимизира чрез аналитичните процедури. Съгласно Международните одиторски стандарти аналитичните процедури се използват по време на целия одит. Чрез тях се оценява финансовата информация въз основа на съществуващи взаимоотношения между финансови и нефинансови данни. Целта е да се получат качествени одиторски доказателства по по-бърз и разходо-ефективен начин. Прилагането на аналитични процедури намалява одиторската работа и подобрява ефикасността й. Те са от съществено значение за оценка на риска както при планирането, така и за разкриването на измами и грешки. Правилното прилагане на аналитичните процедури е предпоставка за извършването на качествен одит и вземането на адекватно одиторско решение по отношение на твърденията на ръководството във финансовия отчет. Ето защо е необходимо професионалната квалификация на независимите одитори да се поддържа, но не само като часове и видове семинарни занятия по избор на самия одитор, а да има и задължителен характер по отношение на нормативната уредба, която трябва да се надгражда и съответно опреснява. Считам, че посещаването на семинарни занятия не е достатъчно за поддържане на одиторските професионални знания. Би било добре всяка година да има завършващ тест или друга форма за проверка, чрез които да се потвърждават притежаваните знания. -
Гергана Куртакова
Българите в Лондон: мотивации, жизнени планове, социални контакти и идентичностJEL: F22Резюме: Настоящата статия представя случаи на български мигранти, пребиваващи в Лондон и ги анализира от теоретичната перспектива на транснационализма в миграционните изследвания. Основните изследователски въпроси са: какви са мотивите за... Настоящата статия представя случаи на български мигранти, пребиваващи в Лондон и ги анализира от теоретичната перспектива на транснационализма в миграционните изследвания. Основните изследователски въпроси са: какви са мотивите за емиграция, източниците на подкрепа в местния контекст, предизвикателствата пред формирането на нова идентичност и жизнените планове на представители на българската общност в английската столица. Дълбочинните интервюта (проведени в периода от края на 2020 г. до лятото на 2021 година) са част от емпирично изследване, извършено за целите на десертационен труд на тема: „Транснационализъм и социални мрежи“.