-
Емилия Вачева
Българската земя и нейните природни дадености според западноевропейските извори – от края на XII в. до XIV в.
Резюме:
В настоящата статия се разкрива представата за българската държава и нейните природни дадености в западноевропейските извори за периода кр. на XII-XIV в. За постигане на тази цел се анализират и систематизират публикуваните у нас извори от западен произход – хроники, истории, пътеписи, космографски описания, доклади, географски карти, портолани и др. В тях са отразени впечатленията и познанията на западния летописец за границите на българската държава и нейните природни дадености. Те разкриват, че българите и тяхната земя намират достойно място в трудовете на западноевропейските автори.
-
Маргарита Маринова, Емилия Вачева
Наследниците на свищовския възрожденски търговец Боро Ненович в икономическия и обществено-политическия живот на България след Освобождението (щрихи за житейския път на Георги, Яни и Гаврил Ненович)
Резюме:
След Освобождението на България немалък брой личности, родени в Свищов, представители на различни поколения, които имат образование и натрупана практика в търговския и обществения живот, се оказват подходящи кадри за нуждите на управлението на младата държава и активно се включват в него. Сред тях изпъкват Григор Начович, Драган Цанков, Никола Сукнаров, Николай Павлович, Димитър Павлович и др., за които има немалко изследвания. В настоящата статия се изследва житейският път на по-малко известните дейци, наследници на видния свищовски търговец от първата половина на ХІХ в. Бора Ненович, които също имат принос за икономическата, политическата, обществената модернизация на страната. Обобщена е наличната засега информация за Бора Ненович. Проследена е кариерата на Георги Б. Ненович в съдебната система в провинцията и в София, на Яни Б. Ненович като митнически управител във Варна и Русе и разностранната дейност на третия брат Гаврил Б. Ненович в Свищов. Направени са обобщения за резултатите от тяхната работа и за компетентности им. Достига се до извода, че Гаврил Б. Ненович реализира потенциала си на търговец, политически лидер и общественик в родния си град, без амбиции да го напусне в посока столицата, макар да е имал такава възможност. Професионалната реализация на тримата братя е пример за изпълнен дълг към семейство и родина.
-
Маргарита Маринова, Емилия Вачева
Начална дейност на Свищовския градски съвет (юли 1877–декември 1878 г.)
Резюме:
В процеса на възстановяване на българската държава важна роля играят общините, чийто статут, права и задължения започват да се уреждат в хода на Освободителната война и Временното руско окупационно управление (1877-1879 г.). Според нормативната база за времето от юли 1877 г. до есента на 1878 г. общинските ръководства функционират повече като органи на централната власт, отколкото като институти на самоуправление. Настоящата студия представя разнообразната дейност на Свищовския градски управителен съвет през този период, който, макар и кратък, има важно значение в историята на града като изложението се базира предимно на неизползвани досега архивни документи. Доказва се, че първият свищовски кмет е Яни Д. Станчов, а не както досега се смята Димитър Г. Анев. Разкрита е огромната работа на двата състава на съвета начело със Станчов (юли-декември 1877) и с Анев (декември 1877-декември 1878 г) по изпълнение на отредените им правомощия и конкретните задачи, получавани от руските длъжностни лица. Подробно е проследена дейността по опазването и разпродажбата на изоставеното от турците движимо имущество и арендуването на недвижимото имущество, като са посочени приходите, които се получават и които се използват за издръжката на руската администрация. Отделено е внимание на мерките по училищното и санитарното дело, както и по благоустройството. Осветлени са въпросите около настаняването в града на болни и ранени руски войници и по обезпечаване на квартири за военни, за граждански и медицински персонал. Достига се до извода, че контролът на руското гражданско управление върху дейността на Съвета на моменти е особено силен предвид логистичната важност на града и поради мотиви от субективен характер. Това, както и някои допуснати от местната управа неправомерни действия водят до неразбирателства между двете страни и до загуба на взаимно доверие. През 1877–1878 г. в специфичните за Свищов социално-икономически условия на военното време, се проявяват и първите отклонения от характерните за възрожденската епоха черти в образа на свищовските търговци предприемачи, които вече са начело на местната власт, като почтеност и голяма обществена отговорност.
-
Емилия Вачева
Сведения за стопанския живот и търговия по българските земи в западноевропейските извори (края на ХІІ – ХІV век)
Резюме:
В настоящата студия се прави опит въз основа на голям брой извори да се разкрие представата на западноевропейските автори за българското стопанство. Изследването не следва обичайната хронологично-тематична структура, тъй като целта е да се осветли икономическото развитие на отделните териториални области в България, районната специализация в селското стопанство, животновъдството и занаятчийството в градовете.
Въз основа на анализа западните извори от края на XII – XIV в. в проучването се изяснява значимата роля на българските земи в търговските отношения с другите страни – Венеция, Генуа и Дубровник; допълват се сведенията за земеделието, скотовъдството, градския живот и занаятчийството; очертава се по-ясно и по –пълно “образа на българите” в представите на “западния човек”.
Налага се извода, че западните хронисти и наблюдатели акцентуват върху плодородието на българската земя, върху високото качество на зърнените храни и не са далеч от мисълта да обяснят манталитета на българското население с особеностите на природната среда.
