-
Диян Николаев
Архитектурни подходи и технологични предизвикателства при изграждането на складове от данни (data warehouse) за нуждите на малкия и среден бизнес в България
Резюме:
Настоящата статия изследва архитектурните подходи и технологичните предизвикателства при изграждането на складове от данни (Data Warehouse) за нуждите на малкия и среден бизнес (МСП) в България. Въз основа на емпирични данни от Националния статистически институт (НСИ) и Eurostat, анализът разкрива значителното изоставане на българските предприятия в дигиталната трансформация. Статията разглежда еволюцията на концепцията за хранилища за данни от класическите подходи на Кимбъл и Инмон до съвременните облачни решения като BigQuery, Snowflake и AWS Redshift. Особено внимание се отделя на спецификите на българския МСП сектор, като се идентифицират ключови бариери: липса на квалифицирани кадри (Data Analysts/Engineers), ограничени финансови ресурси, психологически бариери пред мениджмънта и регулаторни изисквания (GDPR). Изследването предлага практически препоръки за българските предприемачи относно избора между традиционни (on-premise) и облачни решения, като акцентира върху възвръщаемостта на инвестицията (ROI) и стъпките за стартиране на проекти за бизнес интелигентност.
-
Иван Ангелов
Въздействие на Индустрия 4.0 върху факторите за привличане на преки чуждестранни инвестиции
Резюме:
Тенденцията към засилваща се дигитализация, автоматизация и роботизация на редица отрасли от икономиката рефлектира върху различни аспекти от международните бизнес отношения. В настоящата разработка се изследва въздействието на зараждащата се четвърта индустриална революция върху процесите по привличане и реализация на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ).
Проучени са характерните особености на Индустрия 4.0 (И4.0), като се акцентира върху значението им за различните заинтересовани страни в процесите по осъществяване на ПЧИ. Основният проблем, засегнат в статията, е свързан с изменението на приоритетните фактори за привличане на ПЧИ, което се очаква да настъпи в резултат от индустриалната революция. Изследването на насоките, в които се променят ключовите фактори, определящи привлекателността за международните капиталови потоци установява, че следва да очакваме преориентиране в приоритетите на заинтересованите страни от ПЧИ, но не и спад в активността на капитала.
-
Даниел Петров
Изкуствен интелект и полово разделение на труда: институционални перспективи
Резюме:
Изследването оценява въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху половата структура на пазара на труда чрез сравнителен политикономически анализ на България, Румъния, Германия и Индия. Чрез индекси за уязвимост на заетостта спрямо автоматизацията чрез ИИ се анализира доколко трудовата заетост на жените е уязвима спрямо автоматизацията и структурните трансформации, предизвикани от ИИ. В България жените са концентрирани в сфери на заетост, характеризиращи се с висока степен на податливост към автоматизация чрез ИИ, особено в административни, офис и търговски дейности. Това ги поставя в по-неблагоприятна ситуация, в която има възможност трудовата им дейност да бъде изпълнявана от ИИ базирани технологии. Жените с по-високи доходи демонстрират по-висока трудова мобилност към професии с по-силно изразена устойчивост спрямо ИИ - като образование, здравеопазване и публична администрация, където човешкият фактор остава трудно заменим. Сравнителният анализ разкрива структурна близост между България и Румъния, обусловена от сходни институционални характеристики и пазарни структури. За разлика от тях, в Германия добре развитата система за професионално обучение и по-интегрираният пазар на труда ограничават негативните ефекти от ИИ върху пазара на труда. Индия се откроява със специфичен профил, белязан от технологично изключване, свързано с преобладаваща неформална заетост. Резултатите подчертават значението на институционалната среда и човешкия капитал при оформянето на джендърно неравенство в условията на технологична трансформация и подчертават нуждата от целенасочени, приобщаващи политики на пазара на труда.
-
Наталия Маринова
Информационното общество в Eвропейския съюз и България - състояние и тенденции в използването на информационните и комуникационни технологии
Резюме:
Европейският съюз отдавна е осъзнал ролята на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) като основен фактор за по-висока конкурентоспособност и интегрираност на бизнес организациите от Стария континент в световната икономика. Понастоящем преходът към Информационно общество няма алтернатива. Въпрос на национален избор на всяка държава членка, в т.ч. и България, е не дали да се изгражда такова, а начинът и формите на неговата реализация. Развитието на Информационното общество е трансграничен и транснационален процес, в който отделните страни осъществяват своята национална политика.
Темата на настоящата статия е изследване на законовата уредба, състоянието и тенденциите в развитието на европейското Информационно общество. Целта на разработката е изготвянето на сравнителен анализ на показателите, характеризиращи Информационното общество в Европа като цяло, и България в частност. За постигането на целта са използвани емпирични данни от Интернет сайтовете на Eurostat, Националния статистически институт и анкетно проучване с участие на автора.
-
Пенка Шишманова
Предизвикателствата на икономиката на знанието пред някои балкански страни
Резюме:
В студията се анализира напредъка на три балкански страни – Гърция, България и Турция – при изграждането на икономиката, базирана на знанието. За целта е използвана Методологията за оценка на знанието (Knowledge Assessment Methodology - KAM) на Световната банка и по-конкретно система от показатели, обединени в четири опорни “стълба“ – икономическа инициатива и институционална среда, образование, иновации, информационно- комуникационни технологии.
На тази база се съпоставят постиженията на страните, разкриват общите моменти и различията между тях, посочват се слабостите и сравнителните им предимства, открояват се конкретните проблеми и се очертават потенциалните възможности. Всичко това в крайна сметка цели да да изведе основните предизвикателства на икономиката на знанието пред всяка от трите страни и пред Балканския регион като цяло.
-
Елена Филипова
Ролята на изкуствения интелект в повишаване на образователната достъпност за хора със зрителни увреждания: между иновациите и бариерите
Резюме:
Приложението на изкуствения интелект (ИИ) в образованието на хора със зрителни увреждания предлага иновативни решения за подобряване на достъпността, качеството на обучението и социалната интеграция. Тази статия изследва ролята на технологиите, базирани на ИИ, за преодоляване на бариерите, пред които са изправени хората със зрителни увреждания в образователния си процес. Ключови технологии като системи за преобразуване на текст в реч, разпознаване на обекти и сцени, инструменти за навигация и персонализирани платформи за обучение са разгледани по отношение на тяхната ефективност и ползи. ИИ насърчава по-голяма независимост, като позволява персонализирани учебни преживявания и подобрен достъп до информация, помагайки на хората с увредено зрение да се ориентират както във физическа среда, така и в образователно съдържание. Обсъждат се обаче предизвикателствата, свързани с разходите за технологии, достъпността, поверителността на данните и етичните последици от интеграцията на ИИ. Бъдещите перспективи наблягат на разработването на адаптивни образователни системи, съобразени с индивидуалните нужди, предлагащи обещаващи постижения в достъпността на образованието. Чрез интердисциплинарни изследвания и приобщаващ дизайн, ИИ може напълно да реализира своя потенциал като трансформиращ инструмент за подобряване на образованието и социалната интеграция на хора със зрителни увреждания.
-
Карим Наама
Състоянието на информационните технологии в арабския свят
Резюме:
Информационните технологии се превърнаха в изключително важен фактор за развитието на света в периода след Студената война. Развитието им се описва като революционно благодарение на тяхната роля за развитието на човешката общество, базирано на знания и информация.
-
Елица Лазарова
Технологичният одит като инструмент за формулиране на иновационни стратегии
Резюме:
В настоящата статия вниманието е концентрирано върху някои от важните планови аспекти, съпътстващи формулирането на иновационната стратегия на бизнеса. Акцентира се на процедурните моменти при извършването на технологичния одит във фирмите от козметично-парфюмерийното производство. Изведени са възможните параметри за реализирането на техния иновационен потенциал.
