-
Соня Милева Божанова
Инвестиции и заплахи за развитието на туризма
Резюме:
Темата е изключително актуална при интенизифицирането на различните видове заплахи, които сриват всякакви очаквания, сценарии и прогнози за развитие на туризма. Анализирани са динамиката на инвестициите в туризма, като специално внимание е отделено на ПЧИ и българските инвестиции в чужбина. Сред заплахите за развитието на туризма основният акцент е върху терористичните атаки, геополитическата нестабилност, кризите и последствията и възстановяване на отрасъла. Въз основа на анализа и оценката са изведени основните области за бъдещо изследване на влиянието на инвестициите и заплахите за развитието на туризма.
-
Светослав Калейчев
Космически туризъм – утопия или очаквано бъдеще
Резюме:
През последните години в икономическата индустрия набира популярност едно ново и напълно непознато направление, допринасящо с нови и неизвестни до този момент концепции, нагласи и идеи, а именно космическия туризъм. Все по-широкото навлизане на информационно- комуникационните технологии в живота на съвременното общество, доведе след себе си възможността за достъп до информация от глобален мащаб. Всичко това обуслови формирането на желания за осъществяване на нови и до този момент непознати изживявания, които определиха появата на космическия туризъм като отговор на съвременните тенденции в развитието на туризма като наука и икономически отрасъл. Сам по себе си космическия туризъм представляват уникално, изключително и трудно достъпно преживяване. Като с основание може да се твърди,че развитието на съвременното общество определи последните години, като подходящото време за реализацията му като нов и напълно непознат за широката общественост икономически, а в частност и туристически продукт.
-
Маруся Смокова Стефанова, Маргарита Богданова, Евелина Парашкевова Великова, Елица Лазарова, Мариела Стоянова, Любомира Тодорова
Най-добри практики за приложение на геймификация в областта на културното наследство: българският опит
Резюме:
През последните години геймификацията е обект на повишен интерес. Дори област като културното наследство не остава незабелязана, като са налице примери за успешното прилагане на разнообразни геймификационни техники за решаването на различни проблеми. България е сред държавите с изявен интерес по темата. Въпреки че са провеждани и все още се провеждат успешни инициативи за геймификация на културното наследство, липсва систематизирано знание за това какво не работи добре и защо е така, което би помогнало на практици, изследователи, публичните и местните власти в бъдеще да избягват вече допускани грешки. Целта на настоящото изследване е да се идентифицират най-добри практики за приложение на геймификацията в областта на културното наследство в България. За постигането на целта е предложена методология за подбор на най-добри практики за геймификация на културното наследство. На базата на 12 геймификационни критерия и 9 критерия за въздействие, както и при съблюдаване на тристъпкова процедура за подбор, са селектирани и описани двете най-добри инициативи в България.
