-
Елена Ставрова
Промените в банковата индустрия под въздействие на процеса на дигитализация в условията на Covid-19 пандемия
Резюме:
Пазарната капитализация на световния банков пазар достигна стойност от USD 7,2 трилиона, а на банковия дигитален пазар - повече от USD 800 трилиона. Средногодишният ръст от 4% отдавна е стабилен източник на приходи за банките. Развитието на дигитализираното потребителско кредитиране и платежните системи привличат и небанковите играчи, които разширяват влиянието си в институционалния бизнес, а това прави пазара на корпоративното банкиране динамичен. Дълбоката промяна, породена от отворената и взаимосвързана корпоративна банкова „екосистема“ протича в условия на екстремни промени, нулеви лихвени проценти и излишък от парично предлагане. Макар че за някои зони от финансовите пазари, които са по-малко изложени на тези значителни сътресения, това е невъзможно да ги защити от развитието в една отворена екосистема. Тези промени дори може да настъпят по-бавно или да бъдат по-слабо изразени при някои услуги, като например структурирано кредитиране, големи корпоративни плащания, но развитието на технологиите пристъпва и към тях. Работа „с пълни трезори“, настъпващи FinTech конкуренти, COVID-19-пандемия и по-бавното от очакваното възстановяване на глобалните вериги за доставки – все предизвикателства, на които банките трябва да отговорят и са обект на изследване в тази разработка.
-
Александър Апостолов
Теоретични основи, функциониране и роля на финансовото посредничество като фактор за икономически растеж
Резюме:
Студията разглежда теоретичната връзка между финансовото посредничество и икономическия растеж, като акцентира върху нарастващата роля на небанковото финансово посредничество (НБФП). За целта, критично са преосмислени основните теоретични направления, тематично най-значимите постановки и емпирични анализи на взаимодействието между развитието на финансовото посредничество и икономическия растеж, на структурирането на съвременната финансовата система и рисковете пред нея. Усилията са насочени към изследване посоката на имплицитното влияние на сектора върху икономическия растеж, както и дали то може да бъде обърнато или двупосочно. Дали комбинацията от финансови пазари и инвестиционни посредници, действащи в дадена икономика, влияят върху икономическия растеж и по какъв начин? Направен е опит за разширяване на дихотомните теоретични схващания за финансовата структура – като основно базирана на банките, а теоретичната схема, разширена, чрез добавяне на възгледа за съвременното структуриране, влияние и процеси в небанковата финансовата екосистема.
-
Кузман Илиев
Школата на свободното банкиране с частични резерви срещу школата на пълното резервиране на депозитите – икономическо отражение на съвременните концепции в банковото дело и паричната политика
Резюме:
Изследването представя сравнителен анализ на постановките на двете съвременни пропазарни школи в областта на паричната теория и банковото дело, а именно школата на свободното банкиране с частични резерви и школата на пълното резервиране на депозитите. По този начин разработката очертава жалоните, които трябва да бъдат следвани при разработването на теории, концепции и предложения за подобряване или усъвършенстване на управлението на паричното предлагане. В конкретен план на анализ се подлагат алтернативите за осъществяване на банкирането и позиционирането на централната банка в школите на свободно банкиране с частични резерви и пълното резервиране на депозитите, методологическият характер на пазарен процес в техните рамки и трактовка на двете школи по отношение на функциите на депозитите, лихвения процент, дефлацията и количествените улеснения.
