Мем, бранд и поп-култура

Автори

Ключови думи
търговски марки, меметика, социални мрежи, култура, потребителско поведение

Резюме
Като социално животно човекът проявява изключителна склонност към имитация, което е заложeно в животинското у него, но в по-голяма степен в културното. Затова текстът прави кратък обзор на теорията за мемите на Р. Докинс, за да я приложи към съвременната пазарна ситуация и по-специално върху търговските марки. Дадени са примери с влиятелни брандове като Apple, Doc Martens и други, за да се изгради аргументация в полза на тезата, че марките по принцип са едни от най-силните меми, срещани в културата и понастоящем се възползват във висока степен от интензивната глобална комуникация чрез интернет. Определени идеи, поведение и консумативни практики са силно трансферируеми поне в рамките на определите субкултурни мрежиq стига да има налице достатъчно силен задвижващ мема механизъм.

JEL Класификатор: M31
Кодове на научна квалификация:
Страници: 18
Цена: 2 Точки

Още статии от този брой

  • Рефлективната практика и планирането на личностното развитие на студенти изучаващи бизнес и икономика

    Тази статия разглежда рефлективната практика и планирането на личностното развитие, както от академична, така и от бизнес гледна точка. Както ще бъде доказано, тези умения са от основно значение за студенти, желаещи да преследват кариера в света на бизнеса, и дават положително отражение върху настоящите им занимания и по-нататъшното развитие на ...

  • Съпротива към организационна промяна в социалнопсихологически аспект

    Организациите са принудени постоянно да се променят. Служителите реагират по различен начин на настъпващите организационни изменения. Когато хората са настроени негативно, тогава възниква съпротива. Тя може да се разглежда в много аспекти. В настоящата статия ще се спрем на социалнопсихологическия аспект. Цел на настоящата статия е да се посочат ...

  • Емпиричен анализ на икономическата концентрация в най-големите български фирми за периода 2006-2013

    Статията представя дескриптивен анализ на икономическата концентрация и неравенството сред 100-те най-големи компании в българския нефинансов сектор за периода от 2006 до 2013 година. Използвани са данни от годишната класация Капитал 100 в комбинация с три утвърдени статистически показатели за измерване на концентрация и диспаритет: коефициент на ...