Диалог

Още статии от този брой

• 

  За връзката „Правно регулиране – икономически отношения“

  Юриспруденцията утвърждава, че „правната система регулира обществени отношения, които се поддават на трайно уреждане“. Икономическите отношения са вид обществени отношения и като такива също са обект на правно регулиране. Следователно икономическата система е предпоставена от правното устройство, което е разписано съобразно конституцията. ... Юриспруденцията утвърждава, че „правната система регулира обществени отношения, които се поддават на трайно уреждане“. Икономическите отношения са вид обществени отношения и като такива също са обект на правно регулиране. Следователно икономическата система е предпоставена от правното устройство, което е разписано съобразно конституцията. Същевременно класическата политическа икономия, въвеждайки концепцията за „икономическата база (субструктура)“ и „обществената надсройка (суперструктура)“, определя икономическите отношения като базови и в този смисъл – за определящи обществените отношения в надстройката. В този смисъл икономическите отношения предпоставят останалите обществени отношения, включително и правната система. Казано иначе: икономиката задава правото. Очевидно е, че е налице противоречие, но дали това противоречие е привидно или съдържателно (на парадигмално равнище)? Именно това определя изследователския интерес към взаимовръзката „макроправно и макроикономическо регулиране на обществените отношения“. Изследването на тази взаимовръзка е конкретизирано в предлаганото изследване.

• 

  Изследване на конкурентни предимства на жилищни имоти

  В студията се анализират и сравняват показателите, които характеризират конкурентните предимства на жилищните имоти в два района на страната - Северен централен и Южен централен район. Основните критерии за избора на двата района са - средната жилищна площ, падаща се на един обитател; структурата на жилищните сгради; местоположението (локацията) ... В студията се анализират и сравняват показателите, които характеризират конкурентните предимства на жилищните имоти в два района на страната - Северен централен и Южен централен район. Основните критерии за избора на двата района са - средната жилищна площ, падаща се на един обитател; структурата на жилищните сгради; местоположението (локацията) на двата района и броят на областите в тях. Обект на изследването са жилищните имоти в Северен и Южен централен район с техните области – Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Силистра, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково. Предмет на изследването са показателите – цени и качество (асортиментна структура) на жилищните имоти, които характеризират конкурентните им предимства. Времевият период на изследването е от 2010 до 2014 г.. Анализирани са влиянието на отделните фактори на микро и макросредата върху пазара и конкурентните предимства на жилищните имоти.

• 

  Съзидателно-рушащата обществена промяна. Място и роля на университетите

  Известна е сентенцията на Левски „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас объща и ние него обръщаме.“ Това двустранно „обръщане“ е обективен закон на всяка радикална промяна. Хората го схващат като „нов вятър“, променящ техните ценности, мислене и постъпки. На мястото на съществуващите структури хората формират нови. Така и те „обръщат“ ... Известна е сентенцията на Левски „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас объща и ние него обръщаме.“ Това двустранно „обръщане“ е обективен закон на всяка радикална промяна. Хората го схващат като „нов вятър“, променящ техните ценности, мислене и постъпки. На мястото на съществуващите структури хората формират нови. Така и те „обръщат“ времето - неговият дух става реалност. Доказва го историята, редуваща социални сривове с възходи. Библията ги представя като „време за разхвърляне и време за събиране на камъни“. Така е и в модерната епоха. Хуманистичният дух на Ренесанса „обърна“ манталитета на хората. В резултат и те „обърнаха времето“ - гражданските революции сринаха този ред с надежда да установят свобода, равни права и благоденствие. Такъв е духът и на собственото ни Възраждане, което Левски има предвид. Освен със съзидание и рушене, този процес се съпътства с още два ефекта. В началото неизбежно се получава хаотичност - напълно нито са изчезнали старите структури, нито функционират нови. Другият ефект е по-сетнешен - процесът на съзидание рано или късно се отклонява от вдъхновилите го принципи. Те или се изоставят от управляващите, или самите социални актьори престават да ги зачитат. Така в модерната епоха взема връх не хуманистичният дух, а стремежът към „златния телец“. То свидетелства, че се е изменил манталитетът на хората. Дори Луи Филип, последният крал на Франция, възкликва: „Ах, хубаво е човек да е богат“. На президента на САЩ К. Кулидж се приписва фразата „Бизнесът е религията на Америка“.