Годишник на СА „Д. А. Ценов”

Най-четени статии

• 

  ЗА ЕФЕКТИВНАТА ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА В ОТВОРЕНАТА ИКОНОМИКА НА ЕС

  След финансовата криза от 2008 г. страните-членки на ЕС вече седем години (оценката е към 2015 г.) не могат да достигнат предкризисните нива на растеж на националния си БВП. Голяма част от страните членки започват да изпитват дискомфорта и на дефлацията като нов фактор, отлагащ във времето процеса на посткризисно възстановяване. Така общественият дебат се насочва към логичния въпрос дали и доколко политики на експанзия на публичния сектор чрез увеличаването на държавните разходи е в състояние ... След финансовата криза от 2008 г. страните-членки на ЕС вече седем години (оценката е към 2015 г.) не могат да достигнат предкризисните нива на растеж на националния си БВП. Голяма част от страните членки започват да изпитват дискомфорта и на дефлацията като нов фактор, отлагащ във времето процеса на посткризисно възстановяване. Така общественият дебат се насочва към логичния въпрос дали и доколко политики на експанзия на публичния сектор чрез увеличаването на държавните разходи е в състояние да промени установената тенденция и да позволи възстановяване на нивата на растеж. Целта на разработката е да анализира в европейски контекст доколко и дали експанзионистичната държавна политика за посткризисно възстановяване създава ефективни положителни икономически резултати. В първата част се анализират причините за възникването на глобалната финансова криза. Във втората част се разглеждат в критичен контекст кейнсианската теория и теорията за бизнес цикъла на австрийската икономическа школа. Анализира се фискалната позиция на страните от ЕС преди и след кризата, като се разграничават новите тенденции. В третата част се оценява нетната фискална позиция на българското правителство и връзката с растежа на БВП в периода преди, по време и непосредствено след пика на кризата от 2008 г. В четвъртата част се оценява валутно- курсовото ребалансиране на диспропорциите в отворените икономики на ЕС и САЩ, като възможен фактор за различията в темпове за посткризисно възстановяване. Разработката е обогатена с осем таблици и 5 фигури. В библиографската справка са включени 26 източника, вкл. 8 на български език. В методически план е приложен сравнителен анализ, корелационен анализ, методите на индукцията и дедукцията. Данните в отделните части и в различните аналитични разрези са на годишна и месечна база, като най-ранния обхванат момент е януари 2000 г., а най-късния – към датата на депозиране на студията – е януари 2015 г.

• 

  ПОВЕДЕНЧЕСКАТА ИКОНОМИКА: РАЗВИТИЕ, СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

  Студията разглежда мястото на поведенческата икономика в структурата на икономическите знания и практиката на държавното регулиране. Защитава се тезата, че неокласицизмът е удачен нормативен подход за анализ на човешкото поведение, но в отговорите на дескриптивните, диагностичните, прогностичните и перспективните въпроси сравнителните предимства са на страната на поведенческата икономика. Проследяват се историческите корени, накратко се представят идеите на поведенческата икономика за ... Студията разглежда мястото на поведенческата икономика в структурата на икономическите знания и практиката на държавното регулиране. Защитава се тезата, че неокласицизмът е удачен нормативен подход за анализ на човешкото поведение, но в отговорите на дескриптивните, диагностичните, прогностичните и перспективните въпроси сравнителните предимства са на страната на поведенческата икономика. Проследяват се историческите корени, накратко се представят идеите на поведенческата икономика за ограничените рационалност, воля и егоизъм, както и приносът на поведенческия подход към идеологията и практиката на държавната намеса. Представена е идеята за либертарианския патернализъм и ролята й за трансформацията на „държава на благосъстоянието“ в придобиващата все по-ясни измерения „нова патерналистична държава“.

• 

  УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ В “СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ” ЕАД

  Конкурентното предимство на съвременната организация отдавна не се разглежда във връзка с материалните активи, а най-вече с нематериалните – понастоящем акцентът се поставя върху човешкия капитал и неговото ефективно синхронизиране с общата организационна стратегия. Множество изследвания достигат до заключението, че фирмите с по-ефективни системи за управление на човешките ресурси устойчиво изпреварват своята конкуренция, като подобреното организационно изпълнение се дължи на комплексна промяна ... Конкурентното предимство на съвременната организация отдавна не се разглежда във връзка с материалните активи, а най-вече с нематериалните – понастоящем акцентът се поставя върху човешкия капитал и неговото ефективно синхронизиране с общата организационна стратегия. Множество изследвания достигат до заключението, че фирмите с по-ефективни системи за управление на човешките ресурси устойчиво изпреварват своята конкуренция, като подобреното организационно изпълнение се дължи на комплексна промяна в уменията, отношенията и поведението на персонала. Настоящата студия представя резултатите от изследване, проведено в голяма стопанска организация с цел идентифициране на прилаганите практики за управление на човешките ресурси, както и формулиране на изводи по отношение потенциала на системата за управление на човешките ресурси (УЧР) да допринася за организационната ефективност. Анализът на резултатите разкри най-силно и съответно най-слабо присъстващите УЧР дейности в трудовото ежедневие на работниците и служителите. Установиха се различия в приложението на УЧР практиките спрямо двете категории персонал, което подсказва диференциран подход към управлението на различните категории длъжности, в посока към ощетяване на работниците. Очертаха се няколко проблемни области, изискващи вниманието на ръководството на организацията, и се препоръчаха възможни решения. В общи линии, изследваната компания може да се представи като еталон по отношение на управлението на човешките ресурси, което потвърждава хипотезата, че тази функция е силно развита в големите мултинационални организации. Това дава основания за предполагане на висока ефективност на УЧР системата, включително потенциал за провокиране на положителни изменения в уменията, нагласите и поведението на персонала.