Годишник на СА „Д. А. Ценов”

Най-четени статии

• 

  ЗА ЕФЕКТИВНАТА ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА В ОТВОРЕНАТА ИКОНОМИКА НА ЕС

  След финансовата криза от 2008 г. страните-членки на ЕС вече седем години (оценката е към 2015 г.) не могат да достигнат предкризисните нива на растеж на националния си БВП. Голяма част от страните членки започват да изпитват дискомфорта и на дефлацията като нов фактор, отлагащ във времето процеса на посткризисно възстановяване. Така общественият дебат се насочва към логичния въпрос дали и доколко политики на експанзия на публичния сектор чрез увеличаването на държавните разходи е в състояние ... След финансовата криза от 2008 г. страните-членки на ЕС вече седем години (оценката е към 2015 г.) не могат да достигнат предкризисните нива на растеж на националния си БВП. Голяма част от страните членки започват да изпитват дискомфорта и на дефлацията като нов фактор, отлагащ във времето процеса на посткризисно възстановяване. Така общественият дебат се насочва към логичния въпрос дали и доколко политики на експанзия на публичния сектор чрез увеличаването на държавните разходи е в състояние да промени установената тенденция и да позволи възстановяване на нивата на растеж. Целта на разработката е да анализира в европейски контекст доколко и дали експанзионистичната държавна политика за посткризисно възстановяване създава ефективни положителни икономически резултати. В първата част се анализират причините за възникването на глобалната финансова криза. Във втората част се разглеждат в критичен контекст кейнсианската теория и теорията за бизнес цикъла на австрийската икономическа школа. Анализира се фискалната позиция на страните от ЕС преди и след кризата, като се разграничават новите тенденции. В третата част се оценява нетната фискална позиция на българското правителство и връзката с растежа на БВП в периода преди, по време и непосредствено след пика на кризата от 2008 г. В четвъртата част се оценява валутно- курсовото ребалансиране на диспропорциите в отворените икономики на ЕС и САЩ, като възможен фактор за различията в темпове за посткризисно възстановяване. Разработката е обогатена с осем таблици и 5 фигури. В библиографската справка са включени 26 източника, вкл. 8 на български език. В методически план е приложен сравнителен анализ, корелационен анализ, методите на индукцията и дедукцията. Данните в отделните части и в различните аналитични разрези са на годишна и месечна база, като най-ранния обхванат момент е януари 2000 г., а най-късния – към датата на депозиране на студията – е януари 2015 г.

• 

  УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ В “СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ” ЕАД

  Конкурентното предимство на съвременната организация отдавна не се разглежда във връзка с материалните активи, а най-вече с нематериалните – понастоящем акцентът се поставя върху човешкия капитал и неговото ефективно синхронизиране с общата организационна стратегия. Множество изследвания достигат до заключението, че фирмите с по-ефективни системи за управление на човешките ресурси устойчиво изпреварват своята конкуренция, като подобреното организационно изпълнение се дължи на комплексна промяна ... Конкурентното предимство на съвременната организация отдавна не се разглежда във връзка с материалните активи, а най-вече с нематериалните – понастоящем акцентът се поставя върху човешкия капитал и неговото ефективно синхронизиране с общата организационна стратегия. Множество изследвания достигат до заключението, че фирмите с по-ефективни системи за управление на човешките ресурси устойчиво изпреварват своята конкуренция, като подобреното организационно изпълнение се дължи на комплексна промяна в уменията, отношенията и поведението на персонала. Настоящата студия представя резултатите от изследване, проведено в голяма стопанска организация с цел идентифициране на прилаганите практики за управление на човешките ресурси, както и формулиране на изводи по отношение потенциала на системата за управление на човешките ресурси (УЧР) да допринася за организационната ефективност. Анализът на резултатите разкри най-силно и съответно най-слабо присъстващите УЧР дейности в трудовото ежедневие на работниците и служителите. Установиха се различия в приложението на УЧР практиките спрямо двете категории персонал, което подсказва диференциран подход към управлението на различните категории длъжности, в посока към ощетяване на работниците. Очертаха се няколко проблемни области, изискващи вниманието на ръководството на организацията, и се препоръчаха възможни решения. В общи линии, изследваната компания може да се представи като еталон по отношение на управлението на човешките ресурси, което потвърждава хипотезата, че тази функция е силно развита в големите мултинационални организации. Това дава основания за предполагане на висока ефективност на УЧР системата, включително потенциал за провокиране на положителни изменения в уменията, нагласите и поведението на персонала.

• 

  СЪДЕЯТЕЛСКАТА СРЕДА – ИЗТОЧНИК НА СОЦИАЛНА АКТИВНОСТ ИЛИ ФАКТОР ЗА МОТИВИРАНА ПАСИВНОСТ

  В студията се прави връзка между успеха и ролята на личните и про¬фесионални качества и групата, от една страна, и значението на съ-де¬дятелската среда – от друга. За общия резултат, който на практика е реализирана цел, с особено значение са компонентите на съдеятелската система. Нещо повече – дори при много висока оценка за личните и про¬фесионални качества и ефективна групова дейност, крайният резул-тат може да се отклонява в различна степен от очаквания. Причините за това се коренят в ... В студията се прави връзка между успеха и ролята на личните и про¬фесионални качества и групата, от една страна, и значението на съ-де¬дятелската среда – от друга. За общия резултат, който на практика е реализирана цел, с особено значение са компонентите на съдеятелската система. Нещо повече – дори при много висока оценка за личните и про¬фесионални качества и ефективна групова дейност, крайният резул-тат може да се отклонява в различна степен от очаквания. Причините за това се коренят в съдеятелската среда. Тя е източник на социална ак¬тив-ност, защото може да провокира различно поведение на субектите. В сту¬дията се изследва и съдеятелската среда във връзка с мотивираната пасивност. Основно внимание се отделя на нейната роля и значение за идейния дефицит в отделната личност. Във връзка с това са разгледани два основни въпроса – възпитанието и общуването и недостатъци в институциите и социалната среда. Към всеки от тях са конкретизирани проблеми, които са в основата на идейния дефицит. Той се свързва с мотивираната пасивност. Това от своя страна влияе на ефективното функциониране на обществената система. Дадени са и възможни насоки за някои промени с цел преодоляването на мотивираната пасивност като обществено явление.